АНЕСТЕЗИЯ ЗА ЕНДОСКОПСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ в гастроентерологията- митове и реалност?.
МИТОВЕТЕ : 1. Под обща упойка изследването винаги се извършва по- лесно - точно обратното - когато пациентът не е в съзнание не може да изпълнява определени инструкции на изследващия - например да диша дълбоко и др. ; по трудно може да бъде сменена позицията му - да бъде обърнат по гръб или настрани - по този начин ендоскопията се затруднява и забавя.
2. Изследване под обща анестезия е по-безопасно или поне толкова рисково колкото изследане без анестезия. Не е вярно - при изследване под анестезия се сумират рисковете от ендоскопскопо изследване с тези от общата анестезия. Освен това при дълбока анестезия и липса на чувствителност към болка от страна на пациента и липса на достатъчен опит от страна на изследващия рискът от перфорация по време на изследването нараства.
3. Веднага след анестезията пациентът е свободен да си тръгне и да извършва обичайнете си дейности без риск. ОПАСНО ЗАБЛУЖДЕНИЕ! В зависимост от използваните анестетици, дозата и от индивидуалния метаболизъм при отделния пациент периодът на недееспособност продължава различно. По презумпция се приема че той е до края на съответното денонощие, през което време пациентът не само не трябва да шофира, сам да пресича улици, да работи с машини, но също да подписва документи.
РЕАЛНОСТТА: На практика обща анестезия - с изключване на съзнанието - е нужна за ограничен брой ендоскопски операции, които се извършват в специализирани центрове. Местна анестезия с напръскване/намазване на чувствителните зони- гърлото или аналната област намалява дискомфорта, но пациентът остава в съзнание и може да изпълнява инструкции от изследващия, които улесняват процедурата. Това позволява на гастроентеролога ендоскопист да извършва необходимите маньоври по време на изследването, да променя дори позицията на пациента, ако е необходимо и да контактува с пациента като му дава определени инструкции - например да диша дълбоко, да задържи временно дишането, да преглъща, да диша през носа и т.н. От друга страна пациентът усеща и ако има някои необичайни усещания изследването може да се прекрати или да се промени използвания подход. Всичко това води до ПО-БЕЗОПАСНО, ПО-ЛЕСНО И ПО-ТОЧНО ендоскопско изследване, когато е проведено без отнемане на съзнание. На практика почти ВСИЧКИ ДИАГНОСТИЧНИ ЕНДОСКОПИИ В ГАСТРОИНТЕРОЛОГИЯТА МОЖЕ И Е ПО-БЕЗОПАСНО ЗА ПАЦИЕНТА ДА БЪДАТ ИЗВЪРШЕНИ БЕЗ ОТНЕМАНЕ НА СЪЗНАНИЕ !
Освен това в България по закон за медицински процедури съзнанието се отнема САМО ОТ СПЕЦИАЛИСТИ - АНЕСТЕЗИОЛОЗИ. Гастроентерологът, извършващ ендоскопията няма право да отнема съзнание, т.е. да дава обща анестезия. Седирането с диазепам и подобни лекарства без отнемане на съзнание, намалява дискомфорта, но може за бъде опасно когато се прилага амбулаторно, прилага се от същия екип който извършва ендоскопията (без отделен анестезиологичен екип), не се мониторира дълбочината на седирането и пациентът си тръгва веднага след процедурата- съществува възможност за повторно "потъване" и опасност от фатален инцидент ако седираният шофира, пресича улици или работи с машини. СЪВЕТ: интересувайте се от прецизността и точността на ендоскопското изследване, което ви предстои, а не от това дали ще бъде под анестезия. Не се съгласявайте на отнемане на съзнание, БЕЗ АНЕСТЕЗИОЛОГ в екипа.