top of page

Copy of Възпалителни заболявания на червата - Болест на Крон и Улцерозен колит - какво представляват

Какво представляват възпалителните чревни заболявания?

Става дума за две заболявания с неясна причина - улцерозен (язвен) колит и болест на Крон. Двете доста се различават по симптомите, начина на протичане и начините за поставяне на диагнозата, но лечението им поне засега доста си прилича. Освен това диагнозата и лечението се осъществяват от едни и същи специалисти - гастроентеролози с умения и възможности да извършват ендоскопски и други изследвания на червата Това е най-интензивно развиващата се част от гастроентерологията в момента и познанието се обновява много бързо.

Улцерозният колит е сериозно хронично възпаление на дебелото черво, което протича с постоянна или периодично повтаряща се диария с примеси на кръв, слуз, понякога гной. Понякога има температура, обща отпадналост, а при по-продължително протичане - анемия. Основният симптом обаче е диарията с кървави примеси, която смущава пациента или неговите близки. Той търси лекарска помощ и диагнозата се поставя обикновено лесно и бързо. След като се изключи остра инфекциозна диария, пациентът се насочва от личния или друг лекар към гастроентеролог, който извършва ендоскопско изследване на дебелото черво.

Не така стоят нещата при болестта на Крон. Там кървенето е незначително, защото е възпалена по-малка част от червото и по друг начин – не цялостно, а „разхвърляно“ и в дълбочина. Ако има симптоми то те са други – болка в ануса, отделяния на гноевидни материи от фисури фистули, перианални абсцеси. Такива пациенти обикновено са обект на хирургично лечение, но въпреки това диагнозата доста често остава неразпозната, тъй като не се прави ендоскопско изследване.

Болестта на Крон в повечето случаи протича дълго време скрито без алармиращи симптоми. Така е, защото при нея възпалението започва в малки участъци на червата. Може да засегне целия храносмилателен тракт от устата до ануса, но най-често края на тънкото и началото на дебелото черво – там, където е най-трудно да се достигне не само със стандартните, но и с повечето от новите методи на изследване. Симптомите в началото са незначителни и доста зависят от мястото на възпалението. Може да има неясна, тъпа или присвиваща болка в корема, подуване, куркане, които продължават с години. Такива пациенти дълго време не се отличават от така наречените функционални състояния и с обяснението „колит“ не биват изследвани и ако са изследвани, то недостатъчно и неправилно. Добре е да се знае, че ако млад човек между 18 и 40-45 г или дори дете има подобни симптоми в продължение на месеци, добре е да се срещне с гастроентеролог, който да назначи изследвания. От няколко години разполагаме с неинвазивен тест – фекален калпротектин, при който се изследва проба от изпражнения. Той може доста надеждно да разграничи „функционално“ състояние от възпаление на червата и въз основа на това лекарят да прецени нуждата от ендоскопски и рентгенологични изследвания.

Какви са възможните терапевтични подходи при болест на Крон и улцерозен колит?

Терапевтичните подходи са много и зависят от много неща – вида на заболяването, тежестта му, давността му, усложнения, възраст, профил на пациента, рискови фактори. Диетичните ограничения в дадени моменти са наложителни, в други самите ограничения могат да влошат състоянието. Някои пациенти се нуждаят само от едно лекарство с прием през устата, други - от венозно или подкожно приложени лекарства. Трети имат нужда от лечение с клизми или свещички. Част от лекарствата са нужни постоянно, други – временно, при обостряния на болестта. Тук няма да пиша за схеми, защото универсална схема няма. Лечението е твърде индивидуално и е необходима много здрава връзка лекар-пациент, за да бъде то успешно. Голяма част от пациентите с възпалителни чревни заболявания стават като част от нашите семейства – такава е съдбата.

Все по-често се говори за подхода treat to target в лечението на възпалителните чревни заболявания. Какво трябва да знаем за него?

Тъй като не знаем причинителя на болестта, ние не можем засега да атакуваме директно него. Целесъобразно е при така наречените хронични „идиопатични“ т.е с неизвестна причина болести да се определи конкретна цел на лечението, постигането на която ще доведе до контрол над симптомите и нормализиране доколкото е възможно на качеството на живот на пациента. Основната възможна цел за контрол на симптомите и добро качество на живот при възпалителните чревни заболявания е оздравяването на язвените и другите дефекти на лигавицата на червата. Това е важно да се постигне и задържи, но се контролира трудно в реалния живот, защото са необходими чести изследвания, които са неприятни за пациентите и оскъпяват лечебния процес. Напоследък се натрупаха достатъчно научни доказателства, че стойности фекален калпротектин и Це-реактивен протеин (CRP) могат да се използват за чест контрол при водене на лечението, без да се прави ендоскопия. Например, ако изследваме тези маркери в кръвта и изпражненията през 4 седмици, бихме могли да повишаваме, понижаваме дозата или да сменяме лекарства като по-рядко правим ендоскопия - в началото през 12 седмици, а по-нататък - веднъж годишно и по-рядко дори. Така че нашите пациенти не бива да се притесняват – ендоскопските изследвания ще се правят за сигурен контрол, но ще бъдат по-редки.

Какви са ползите от ранното и своевременното адекватно лечение на болестта?

Колкото по-рано се започне адекватно лечение на дадена болест, толкова шансовете за излекуване са по-големи. Ако не може напълно да се излекува, то поне могат да бъдат предотвратени тежки усложнения и пациентът да живее пълноценно. Напоследък се говори за т. нар. window of opportunity – интервал, през който болестта може да бъде атакувана по такъв начин, че да се промени нейния ход и с течение на времето да не се стигне до натрупване на тежки увреждания на червата, които са решаващи за качеството на живот и съдбата на пациента. През този прозорец лекарствата действат най-ефективно. Този прозорец например за болестта на Крон се приема, че е около 18 месеца от началото на болестта. Поради тази причина съвременните препоръки са биологичните лекарства да се прилагат възможно най-рано. Това далеч не означава, че са подходящи за всички пациенти. Трябва да се определят рисковите фактори за прогресиране на болестта, преди да се приложи такова лечение.

Към какво трябва да се стремят лекарят и пациентът от самото диагностициране на болестта?

Важно е от самото начало да се създаде атмосфера на взаимно доверие, за да може да върви безпроблемно диагностично-лечебният процес. Пациентът трябва да разбере необходимостта от провеждането на редица изследвания – понякога инвазивни и неприятни, свързани с приемане в болница, но неизбежни, за да се стадира неговата болест, да се открият възможно най-рано всички чревни и извън чревни прояви на неговата болест. Това ще е от решаващо значение за провежданото лечение и прогнозата.

Лекарят трябва да разбере всички нужди на пациента: не само конкретните физически нужди от лечение за контрол на симптомите, но и нуждите му да работи, да гради кариера, да пътува, да почива, да създава семейство, да се радва на живота, както другите хора, включително да яде това което му се иска. По този начин може да се изгради индивидуален модел на лечение и проследяване, който едновременно да бъде ефикасен, безопасен, но и удобен за пациента – без да го натоварва и травмира психически и физически, да дава резултат.

(редактирано интервю от здравен портал zdrave.net)

За интересуващите се пациенти и колеги в по-широк профил може да е интересна лекцията в прикачения файл.

Съвременни възможности за лечение на ВЧЗ-2022-fin (1)
.pptx
Download PPTX • 2.92MB

Полезни линкове:

https://badgut.org/livingwithibd/


4 views0 comments

Recent Posts

See All
bottom of page